Болестта е сигнал за бедствие, изпратен от душата през тялото.

„Без преувеличение можем да кажем, че въпросът за първопричините за нашите заболявания вълнува всички. Всеки, който сериозно мисли за здравето си, неизбежно търси за себе си, може и горчивата, но истината. Някой чака тази истина от лекарите, някой се обръща към философията и дори суеверието. Но може би най-ясният и точен отговор може да се намери в библейските текстове. В тях се крие ключът към тайните на болестите,“ казва доктор Константин Зорин.

Изучавайки истинските причини за болестите, Константин Зорин изчислява тригерите, които предразполагат към заболяването или директно отключват заболяването в човешкото тяло.

След като анализира случаи от своята практика и практиката на своите колеги, Константин Зорин стига до извода, че в много ситуации грехът (под него лекарят има предвид негативни емоции) се превръща в първи стадий на заболяването, вид предболест на човек. .

Константин Зорин, например, успява да установи, че в много случаи както силните негативни емоции (гняв, страх), така и незначителните ежедневни раздразнения (нервна атмосфера на работното място или у дома; неуравновесеност, продължително безпокойство за нещо) могат да доведат до пептична язва.

– Между нас и нашите неразположения, така или иначе, стои грехът – духовният фактор на болестта. Той по никакъв начин не замества наследствени, физиологични, биологични и други фактори за възникване и развитие на болестта. Напротив, основно всички те действат заедно, като че ли предават „щафетата“ от един на друг. Разбира се, в много случаи е възможно да се проследят механизмите, които ни водят през греха към болестта. Тези пътища обаче често са завоалирани, обяснява Константин Зорин.

В книгата си „Стани и ходи: стъпки към възстановяването“ Константин Зорин описва някои от механизмите, чрез които грехът поражда различни болести. Един такъв механизъм е стресът. Причина за стреса могат да бъдат различни шокове, травми, неприятни разговори.

Според Константин Зорин източникът на стрес за човек е преди всичко не събитието като такова, а нашето отношение към него. Едно събитие ни наранява преди всичко, когато реагираме неправилно на него.

Докторът разказва една арабска притча, в която скитник среща чумата. Той я пита къде отива. Чумата отговаря, че отива в Багдад, за да убие пет хиляди души. След известно време този човек отново среща Чумата. Непознатият я упреква: „Ти каза, че искаш да убиеш пет хиляди души в Багдад, но ти уби петдесет хиляди.“ В отговор Чумата възрази, че е убила толкова, колкото е обещала, а всички останали са умрели от страх.

Не само чувството на страх причинява стрес. То се причинява и от други негативни емоции, които могат да доведат до заболяване. Така например научните изследвания показват, че жадните за власт хора са подложени на „властови стрес“ и често страдат от сърдечно-съдови и стомашни заболявания.

„Диалогът с душата ще помогне да се разбере причината за болестта и да я предотврати в бъдеще“

– Някои емоции водят до болести, други помагат да се отървем от тях. Никой не отрича мощното влияние на душевното състояние върху болестта. Състоянието на ума, доверието или недоверието към лекаря, вярата в оздравяването до голяма степен определят хода и изхода на заболяването. Неслучайно известният хирург Войно-Ясенецки подчертава, че духовното въздействие на лекаря върху пациента често дава отлични резултати при лечението на много заболявания, отбелязва Константин Зорин.

Според лекаря тези преценки потвърждават заболявания, които възникват в човек в отговор на невнимателни изявления и действия на лекарите. Ироничните забележки, порицанието, нетактичността могат да доведат до непоправимото. В подкрепа на това Константин Зорин цитира няколко ситуации от медицинската практика.

Пациентът П. е прегледан за тумор на венците. Няколко седмици по-късно той отива в кабинета на лекаря, за да разбере диагнозата си. Докторът бил зает с някаква работа и набързо казал на пациента: „Иди в моргата, там ще разбереш всичко“. Пациентът, разбира се, не знае, че лекарят обикновено изпраща резултатите от подобни изследвания в патологоанатомичния отдел. Той разбрал думите на лекаря в буквалния смисъл и поради това получи инфаркт.

Пациентката К. се записва за консултация с професор-кардиолог за кардиофобия. Професорът е зает, а пациентката е прегледана от друг лекар. Първоначално лекарят с недоволство се чуди защо трябва да види този пациент. След това със същия недружелюбен тон той казва на пациентката: „Кардиофобията е страх от смърт от сърдечно заболяване. Всичко е наред. Не се притеснявай, няма да умреш от сърце. Но трябва да се свържеш с психиатър.

Оттогава К. живеела с пълна увереност, че има някакво психическо заболяване. Тъй като е много подозрителна, жената започва внимателно да отбелязва всички симптоми на „болестта си“. Симптомите растат като гъби след дъжд.

Тя намерила в себе си всичко, което иска;а да намери. В резултат на това тази жена наистина се нуждаела от помощта на лекари.

От тези разкази става ясен още един механизъм за възникване на болестите: психическа травма – грях (отрицателна емоция) – болест, казва Константин Зорин. Лекарят е убеден, че ако в комуникацията между лекаря и пациента и в ежедневната комуникация хората следят собствените си думи, така че нашата реч да е приятна за другите, тогава ще има много по-малко пристъпи на пептична язва, сърдечно-съдови заболявания и други неразположения.

– Болестта е сигнал за бедствие, изпратен от нашата душа чрез тялото. Какво се случва, ако се опитаме да се вслушаме в това, което казва душата ни, когато тялото е болно? При хипертонична криза, например, тя ще „каже“: „Успокой се, много си раздразнителен“, а при пристъп на стенокардия ще „посъветва“: „Спрете, много искате.” Такъв диалог ще помогне да се разбере причината за заболяването, да се елиминира по-бързо и да се предотврати заболяването в бъдеще, – казва Константин Зорин.

Последвайте ни в Телеграм

© 2023 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:

© 2023 energetika-bg.com All rights reserved!